понеделник, 20 април 2015 г.

Спомени

Лежаха там захвърлени. Забравени. Спомените от един живот. 
Полумъртви. Полуизчезнали, но никому ненужни вече. Бяха в калта на сутрешния студ. Там, та да ги видя, да ги отмина, а после да се върна. 
Чии ли са? Защо са там? Защо не са на топло в нечие сърце? Защо студуват в сутрешна забрава?
Но спомените са само на един. Веднъж родени в нечия душа, не могат да са чужди. Могат само да създават свое отражение, да докосват и да бягат след това. 
Заснех ги, за да ги запазя, не да ги осиновя...


Няма коментари: