Свобода

Запретваш крачоли и потегляш накъдето поискаш :)

Летящи прасета :)

Ей туй прекрасно нещо няма как просто да не го споделя, защото много, много, ама много му се радвах, когато го получих от един страхотен човек за повдигане на настроението :)))

Слънцата залязваха. И двете. Гонеха се едно друго над хоризонта и оцветяваха облаците в оранжево, розово и във всякакви неназовани все още цветове. Прасетата летяха ниско – значи пак щеше да вали, а и във въздуха се носеше онзи познат аромат на курабийки, който винаги вещаеше дъжд.
В следващия момент се изви силен вятър, небето притъмня и стихията започна. Заваляха курабийките – орехови, с канела, джинджифилови, с ядки – всякакви видове и форми. Прасетата изгрухтяха в хор и започнаха умело да летят на зиг-заг, избягвайки падащите снаряди и от време на време поглъщайки по някоя вкусна сладка. Най-любими им бяха джинджифиловите – две прасета така се бяха засилили към една от тях, че се сблъскаха, запърхаха паникьосано с криле и се пльоснаха право върху един от кротко пасящите тигри. Това беше Сотир – стар и мъдър тигър, който отдавна беше свикнал с глупостите им.
- К’во правите, бе?! – изръмжа им сърдито Сотир и ги погледна с мъдрите си очи, изпълнени с укор, но и снизхождение, защото все пак не беше забравил какво е да си млад и глупав.
- Ми ние, такова… - започнаха да заекват прасетата.
- К’во такова?! Не виждате ли къде летите! Бати прасетата сте!

Да осиновим книга!

Много е лошо, когато от безхаберие, безпаричие или каквото и да е доброволно изтриваме историята си. В случая става въпрос за ценни свидетелства на книжовното ни минало и една инициатива на Националната библиотека и в-к "Култура", които молят за помощта ни да спасим изключително ценни екземпляри. С две думи идеята е да подпомогнем финансово за реставрирането им. Мисля, че инициативата си заслужава наистина.
А тук може да намерите повече информация относно как да стане това.

Древна мъдрост

"По-добре е да започнеш деня с палачинки, отколкото без".
Мдаааааа, така и направих :)))

Двама

От една година съм в тази стая в офиса и ги гледам всеки ден. По цял ден са заедно, а сигурно и нощем. Един до друг, подкрепят се и се обичат. Винаги заедно. Когато литне единия, другия го следва. Върне ли се първия, вторият е веднага след него на перваза. Прегръщат се и се целуват по цял ден. И са прекрасни. Двамата заедно. Винаги заедно. Двата гълъба.

Оставям ги тук, за да си ги гледам докато ме няма в офиса за известно време. Да усещам тяхната любов дори и от разстояние. Ще ми е мъчно за тях, че няма да ги виждам всеки ден. Да споделям хубавите им мигове и да знам, че някъде там, дори и изразена в прегръдката на два гълъба, има чиста и неопетнена любов.

Уф

Знаех си, че човек трябва да изпробва всичко, което може в този живот. Та и аз така - пробвах да работя, ама това не е за мен, да знаете :)
И в първия ми работен ден от 2010-та година сутринта не се чувствам много ентусиазирана. Добре, че си имам хора около мен, които да ми изпратят ей такива малки нещица за ободряване :)))

Първи понеделник - малко ти е тъпо

Ваканцията, мило, излиза твърде скъпо

Сега седиш на стола - до вчера си лежа

Отваряш първа папка, издишаш през носа

Тежко ти въздъхваш

От чая си отпиваш

Часовника поглеждаш

Искаш да почиваш

Още малко стискай - време не остана

Чая не разплисквай – малко зле го хвана

Запретни ръкави и този ден избутай

А вечерта, спокойно, в леглото ти си кютай