Есенно

Е, това е. Вече официално мога да кажа, че за съжаление на всички ни, есента дойде. Не, защото настъпи астрономическата. Не. Аз, като всеки непорЕснал човек, си имам съМсем мои си критерии за смяната на сезоните.

Истинската есен настъпва, когато ритнеш първия кестен по улицата.

Като дете се опитвах да ги заобикалям и така минаваше целия октомври без да отбележа началото на есента. Накрая кестените ставаха толкова много по улицата, че неволно ритвах някой и веднагически изпадах в онази край-на-лятото-какво-ще-правя-сега по детски почувствана тъга.

Първият кестен е ритнат, дами и господа. Стягайте шейните и палтата :)

Нелсън Мандела, "Разговори със себе си"

Нелсън Мандела. Човек, вдъхновяващ сам по себе си. Човек, чиито думи могат да накарат кожата ти да настръхне. Въплътил в себе си безброй качества, достойни за уважение и възхищение.

В момента чета една негова книга – „Разговори със себе си” (Nelson Mandela, Conversations with Myself). За съжаление книгата все още няма българско издание. Факт който надявам се скоро ще се промени.

Предговорът на книгата е написан от президент Барак Обама. Въпреки грандиозното име, не бих могла да кажа, че тази част от изданието представлява някакъв литературен шедьовър. Но може би това е и целта. А и президентът си има и друга работа, все пак :)

Самата книга, обаче, е друго нещо. Четиво, което абсолютно задължително би трябвало да присъства в библиотеката ви. Защо? Защото чрез него можеш да проникнеш в съзнанието на Нелсън Мандела. Да станеш съпричастен на всичките му усещания по време на затворническия му престой, на политическата му кариера и на живота му въобще. Можеш да видиш не само образа, но и човека Нелсън Мандела. Да разбереш чувствата и мислите му, силните и слабите му страни. Защото дори в своята слабост, той отново е един истински вдъхновяващ човек.

"Затворническата килия е идеалното място да се научиш да познаваш себе си, да изследваш често и реалистично процесите на собствените ти разум и чувства. Оценявайки прогреса ни като индивиди, ние се концентрираме повече върху външни фактори като социално положение, влияние и популярност, богатство и ниво на образованието. Те, разбира се, са важни за оценката на нечий успех в материално отношение и е напълно разбираемо, когато много хора се стараят да постигнат всички тях. Но вътрешните фактори биха могли да са много по-решаващи в преценката за развитието ни като човешки същества. Честност, искреност, откровеност, смирение, щедрост, липса на суета, готовността да служиш на другите – качества, които лесно се достигат във всяка душа – са основата на нашия духовен живот. Развитието на качества от този род би било немислимо без сериозна интроспекция, без да познаваш себе си, твоите слабости и грешки. Поне, ако не друго, килията ти дава възможността всекидневно да се вглеждаш в цялото ти съществуване, да преодолееш лошото и да развиеш всичко това, което е добро в теб. Редовна медитация, например около 15 минути на ден преди лягане, би могла да бъде много плодотворна в това отношение. Първоначално може да ти се стори много трудно да посочиш негативните черти в твоя живот, но на десетия опит би могъл да получиш богато възнаграждение. Никога не забравяй, че светецът е грешник, който не спира да се старае."  

Из писмо до Уини Мандела в затвора Кронщадт, 1 февруари 1975г.

Гостенка

- Добър вечер - каза ми тъгата.

- Добър вечер - поздравих я.

Бе дошла неусетно и седна на дивана до мен. Погледна в тъмнината навън, после към мен. Поседя мълчаливо известно време, след което ме попита:

- Е?

- Е, какво?

- Какво ще правим с теб?

- Нямам представа. Предполагам, че ти трябва да ми кажеш. Не си ли ти тази, която дойде на гости?

- Да, но ти си домакинът. Нямаше да съм тук, ако не ме бе поканила.

Вместо отговор й се усмихнах. Прегърнах я и я притиснах до себе си. Не можех да я пусна. Или не исках. 

Останахме мълчаливи в тъмнината на едно отиващо си лято.