Между кориците

Така и така сме на темата за скритите неща, реших да ви покажа какво може да намери човек между страниците на книгите. Буквално.

Навън е студено. Духа вятър. Вали дъжд. Ледените капки мокрят падналите на улицата листа. Есен е. Но не онази топла, златна есен. Навън е студена, неприятна, мрачна и умираща есен.

Вътре е топло. Приятно. Ти седиш на дивана до прозореца. До теб има чаша чай. Поглеждаш през стъклото навън и с радост отпиваш глътка топлота. Поставяш чашата на масата и обръщаш следващата страница на книгата в ръката ти.

След известно време затваряш книгата и без да се усетиш прибираш хартиената опаковка от чая между страниците. Тя остава там и заживява нов живот. Превръща се в част от книгата. Слива се с нея и придобива формата й.

И така до деня, в който някой друг не я намери и не се зачуди кой е поставил опаковка от чай в книга. И най-вече – защо? Дали този някой ще усети вашата емоция? Ще почувства ли топлината, която и вие сте чувствали в този момент? Дали?

Замисляли ли сте се колко много неща биха могли да бъдат скрити и намерени по този начин?

Един търговец на книги със сигурност е. И е започнал да ги събира. Всякакви неща във всякакви книги. Безброй емоции между страниците.

Майкъл работи в семейната книжарница. Търгува със стари книги. Още от седемгодишен прекарва времето си между книгите. Вече е пораснал. Собственик е на семейния „бизнес” и продължава да прекарва дните си сред книгите. И сред техните скрити съкровища.

Един ден решава да покаже нещата, които е намерил и прави този сайт. Впоследствие идва идеята и за книгата.

Сърдечно ви препоръчвам да се отбиете на сайта и да разгледате неговата съкровищница.

Кой знае, следващия път, когато попаднете на подобно съкровище, може да го запазите и вие. 

Снимките са от страницата на Майкъл: http://www.forgottenbookmarks.com

Съдържанието на един сейф

Оказва се, че всеки един от нас може да крие някакви скрити заложби. И като казвам скрити, имам предвид наистина скрити. Заключени в сейф, за чието съществуване никой не знае. 

Наскоро четох статия за една съвсем обикновена детегледачка, която в свободните си дни е обикаляла по улиците и е снимала със своя фотоапарат. И никой нямаше да знае за съществуването на огромния й архив от кадри, ако случайно един друг човек не искаше да напише книга. В търсене на кадри за нея този човек попада в заложна къща и вижда няколко кашона, пълни с непроявени черно-бели филми. 

И какво се случва? Въпросният 29-годишен Джон решава да купи кашоните с надеждата да намери кадри за своята книга. 

А какво не се случва? Джон не намира кадри за своята книга. 

Вместо това попада на творчеството на една никому неизвестна жена. На една бъдеща легенда, както се очертава, защото вече галерии и музеи от цял свят се избиват, за да излагат нейните творби. 

Вивиан Майер. Така се казва тя. 

До скоро никой не беше чувал името й. В това число и аз. И като един огромен почитател на уличната фотография бих наредила мис Майер сред редиците на Картие-Бресон и Брасай. Че и на още доста. Със своя непретенциозен стил покойната мис Майер би издухала доста гръмки имена във фотографията. 

А коя е тя? 

Родена е през 1926 година в Ню Йорк. Израстнала във Франция. След години се връща отново в Голямата ябълка и накрая попада в Чикаго, където 40 години работи като детегледачка. Общо взето една съвсем обикновена житейска история, която крие зад себе си един съвсем необикновен талант. И като капак на всичко талант, който дори самата Вивиан не признава. Затова прилежно прибира всеки един изщракан филм в сейф. И така до деня, в който вече не може да плаща таксата за него и цялото й скрито съкровище попада в онази заложна къща. Останалото е история. 

Както казва любимият ми герой Форест Гъмп: „Животът е като кутия с бонбони. Никога не знаеш какво ще ти се падне.” 

Затова дерзайте. Вадете скелетите от килера и давайте смело напред преди да е станало твърде късно. 

Кадрите са от официалния сайт на Вивиан Майер:

www.vivianmaier.com