"Но и двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо."
"Всъщност то беше игра и на двамата, митична и извратена, но тъкмо затова укрепваща: едно от многото опасни удоволствия на опитомената любов."
"Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота."
"... но никога не си бе представяла, че любопитството е една от клопките на любовта."
"Беше още твърде млад, за да знае, че паметта на сърцето отхвърля лошите спомени и преувеличава хубавите, и че благодарение на това изкуство успяваме да понесем миналото."
"... едно от най-присъщите ни достойнства е срамът от собствените ни злочестини."
"... но се остави да бъде воден от своето убеждение, че човешките същества не се раждат веднъж завинаги в деня, в който майките им ги даряват на света, ами че животът ги заставя още неведнъж да родят сами себе си."
"С течение на годините двамата по различни пътища бяха стигнали до мъдрия извод, че нищо на този свят не е толкова трудно, както любовта - иначе и не биха били в състояние да живеят заедно, нито да се обичат."
"По-добре да дойдеш навреме, отколкото да чакаш покана."
"Бе го пуснал в пощенската кутия без много да му мисли, и когато се усети, вече бе станало късно да си го вземе обратно. Но сега му се стори, че е излишно да обяснява всичко това и просто помоли Фермина Даса да не чете писмото.
- Добре - каза тя. - В края на краищата писмата са на този, който ги пише. Не е ли така?
- Така е - каза. - Затова, когато една връзка се прекъсне, те са първото, което се връща."
"Ние мъжете сме жалки роби на предразсъдъците - беше й казал той веднъж. - В замяна на това, реши ли една жена да спи с някой мъж, няма непреодолима бариера за нея, няма непревземаема крепост, нито каквато и да било морална задръжка, която да не е готова да премахне от корен - няма бог за нея."
"Всъщност то беше игра и на двамата, митична и извратена, но тъкмо затова укрепваща: едно от многото опасни удоволствия на опитомената любов."
"Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота."
"... но никога не си бе представяла, че любопитството е една от клопките на любовта."
"Беше още твърде млад, за да знае, че паметта на сърцето отхвърля лошите спомени и преувеличава хубавите, и че благодарение на това изкуство успяваме да понесем миналото."
"... едно от най-присъщите ни достойнства е срамът от собствените ни злочестини."
"... но се остави да бъде воден от своето убеждение, че човешките същества не се раждат веднъж завинаги в деня, в който майките им ги даряват на света, ами че животът ги заставя още неведнъж да родят сами себе си."
"С течение на годините двамата по различни пътища бяха стигнали до мъдрия извод, че нищо на този свят не е толкова трудно, както любовта - иначе и не биха били в състояние да живеят заедно, нито да се обичат."
"По-добре да дойдеш навреме, отколкото да чакаш покана."
"Бе го пуснал в пощенската кутия без много да му мисли, и когато се усети, вече бе станало късно да си го вземе обратно. Но сега му се стори, че е излишно да обяснява всичко това и просто помоли Фермина Даса да не чете писмото.
- Добре - каза тя. - В края на краищата писмата са на този, който ги пише. Не е ли така?
- Така е - каза. - Затова, когато една връзка се прекъсне, те са първото, което се връща."
"Ние мъжете сме жалки роби на предразсъдъците - беше й казал той веднъж. - В замяна на това, реши ли една жена да спи с някой мъж, няма непреодолима бариера за нея, няма непревземаема крепост, нито каквато и да било морална задръжка, която да не е готова да премахне от корен - няма бог за нея."
