вторник, 2 юни 2009 г.

Define love



Днес ме помолиха да опиша любовта с думи и се замислих. Много се замислих. Как се описва подобно нещо? Бих могла да използвам четирите въпроса на лорд Байрон или страстта на Дон Жуан. Париж. Казанова. Шекспир. Незами и неговите Лейли и Меджнун. Ван Гог и цветовете му. Безброй мелодии и стихове...
Бих могла.
Ала истинската любов се корени в самотата. В споделената, неизменна самота. В търсещия поглед и в трепването при вида на познато лице на улицата. В най-голямата жертва, на която е способен човек - да пожертва самия себе си. В това да знаеш, че всичко е неизбежно и въпреки това да продължаваш да обичаш. Ей така, на инат. Просто, защото обичаш и няма да престанеш. Никога. Защото любовта е неизбежна. Като смъртта - обещание, което даваме още с раждането си.  
И да - обичаме истински само по веднъж в живота. След това всичко останало е само имитация на любов...

събота, 30 май 2009 г.

:)

В един дъждовен ден се замислих, че където и да си...

четвъртък, 28 май 2009 г.

понеделник, 25 май 2009 г.

Шепот

Замисляли ли сте се къде отиват всички неизречени слова? Онези думи, които сме искали или е трябвало да кажем в точния момент и на точното място, но не сме. От гордост, забрава, страх или от любов. Словата, които биха променили всичко и биха обезсмислили онази най-тежка дума "ако". Защото те не умират. Те просто остават неизречени. Витаят във въздуха около нас с надеждата да бъдат чути, но уви - такава е съдбата им. Ала те сякаш не искат да потънат в мрака на забравата и продължават години наред да напомнят за себе си. На теб, на мен, на всеки, дръзнал да замълчи и спре думите, които е искал или е трябвало да каже. Събират се, за да могат да бъдат чути.
Моите думи към теб, твоите думи към мен.
И съвестта ни - тя не е нищо друго, освен нашите неизречени думи. Неизречени и нечути от никого и все пак напомнящи за себе си.
Е, замисляли ли сте се къде отиват всички неизречени слова? 
А нощем, ако се заслушаш в тишината, ще чуеш шепот.
Шепотът на всички неизречени слова.  

събота, 16 май 2009 г.

...

Напоследък все си повтарям нещата, които не мога да направя. Или не искам. По една или друга причина. Ала започвам да усещам, че се вкарвам в някаква матрица. Спирала. Правопропорционално увеличение. Каквото и да е - води до един и същи резултат. Колкото повече, толкова повече. Да ама не. Пух много хубаво си го е казал, но откъде би могъл да знае мечокът, че "повече" понякога може да е и в негативен аспект. И тогава става ПО-ВЕ-ЧЕ-Е-Е! И реших, че е време да спра да си повтарям какво не мога да направя и да започна да казвам какво мога. Да, знам - клиширано. И със сигурност няма да съм първия човек, който гордо изрича онова от-днес-нататък-вече-ще-правя-така. Обаче, някак си, така го усещам. Списъкът със сигурност ще е дълъг, но започва така:
1. Няма да търся оправдания за нещата, които правя. Направила съм нещо, защото съм го искала. Точно в този момент. Точно това нещо.
2. Ще бъда по-спокойна. Със себе си и със своя живот. Въпреки че, алооууу, сценариститеее! Моля ви се, малко се осъзнайте. То бива, бива, ама чак пък толкоз. Докато вие решавате за пореден път да експериментирате и доказвате творческите си способности, аз тук долу трябва да го живея този живот, все пак! Кхъм-кхъм.
3. Ще науча френски език. За информация - точка 1.
4. Ще спя повече. Не за друго, ами сънищата започват да ми липсват. А пък сънищата, както знаем, драги сценаристи, раждат какво? Точно така - идеи. Не, всъщност - Идеи. Затова ви обръщам внимание върху точка 2.
5. В случай на успешно изпълнение на предходната точка, ще започна отново да пиша. Лошото е, че настоящата точка (респективно и т.4) е пряко зависима от точка 2. Значи пак трябва да се обърна към сценаристите, но напоследък имам чувството, че са се напушили и са отебали всичко. Лошо, Седларов, лошо. Трябва да се предприемат съответните мерки по въпроса.
6. Да се вслушвам повече в натрапчивите си усещания. Досега винаги са се оказвали правилни.
7. За нищо, ама за нищо на света да не се разделям с еднорога Евстати. Аз си знам защо.

вторник, 12 май 2009 г.

Урок № 1


Bonsoir, je m'appelle Mira. 
Стига толкова като за първи урок. По-натам повече :)