Древна мъдрост

"По-добре е да започнеш деня с палачинки, отколкото без".
Мдаааааа, така и направих :)))

Двама

От една година съм в тази стая в офиса и ги гледам всеки ден. По цял ден са заедно, а сигурно и нощем. Един до друг, подкрепят се и се обичат. Винаги заедно. Когато литне единия, другия го следва. Върне ли се първия, вторият е веднага след него на перваза. Прегръщат се и се целуват по цял ден. И са прекрасни. Двамата заедно. Винаги заедно. Двата гълъба.

Оставям ги тук, за да си ги гледам докато ме няма в офиса за известно време. Да усещам тяхната любов дори и от разстояние. Ще ми е мъчно за тях, че няма да ги виждам всеки ден. Да споделям хубавите им мигове и да знам, че някъде там, дори и изразена в прегръдката на два гълъба, има чиста и неопетнена любов.

Уф

Знаех си, че човек трябва да изпробва всичко, което може в този живот. Та и аз така - пробвах да работя, ама това не е за мен, да знаете :)
И в първия ми работен ден от 2010-та година сутринта не се чувствам много ентусиазирана. Добре, че си имам хора около мен, които да ми изпратят ей такива малки нещица за ободряване :)))

Първи понеделник - малко ти е тъпо

Ваканцията, мило, излиза твърде скъпо

Сега седиш на стола - до вчера си лежа

Отваряш първа папка, издишаш през носа

Тежко ти въздъхваш

От чая си отпиваш

Часовника поглеждаш

Искаш да почиваш

Още малко стискай - време не остана

Чая не разплисквай – малко зле го хвана

Запретни ръкави и този ден избутай

А вечерта, спокойно, в леглото ти си кютай

Разни снежни

Ех, че сладко :)
Весело посрещане на Нова Година и все хубави патила да се случват :)

Равносметка

Питам се кого боли повече, този който научава истината или онзи, който я споделя?
А отговорът все се крие зад ъгъла. Вървя по улицата и го усещам, ала там отново няма нищо. Все някой ден, казвам си, ще го открия.
Края на годината по традиция е време за обичайната и очаквана равносметка.
Е, имаме нужда от миговете си на изтрезняване, защото те карат едните да се опомнят, а другите - да осъзнаят, че е време да се променят. Дали и кога това ще стане зависи единствено от големината на тайната и истината, скрита в нея.
Поглеждам се в огледалото и се чудя от кои съм. Кое трябва да направя? Да се опомня или да се променя? Колко дълъг е пътят, който трябва да измина и къде ще ме отведе той? Колко хора ще нараня през това време?
И, всъщност, моята равносметка се оказва списък с въпроси. Напълно в реда на нещата за мен. Ала като разровя кутията пълна с въпроси, намирам и една малка истина, скрита сред тях.
Веднъж един приятел ми каза, че наранявам хората, но не го правя нарочно. И е така, не е нарочно, приятелю. Не е нарочно.

Печени филийки

Полезно е от време на време човек да се рови из килера и да търси старите скелети, почти забравени там. Казват, че животът на човека е такъв, какъвто си го направи. Нали така? Тогава, може би, е нужно да имаме и силата да извадим скелетите и да ги облечем в тъканта на промяната, за да се превърнат в нещо ново с вкус на дежа вю.
И тогава? Тогава сърцето ти ще се усмихне така, както се усмихва при мириса на черен чай и печени филийки, поръсени с полъха на зимата.

Танго

В тангото не съществуват грешки. Не е като в живота.
Направиш ли грешка, просто продължаваш да танцуваш...