В един дъждовен ден се замислих, че където и да си...
събота, 30 май 2009 г.
четвъртък, 28 май 2009 г.
сряда, 27 май 2009 г.
понеделник, 25 май 2009 г.
Шепот
Замисляли ли сте се къде отиват всички неизречени слова? Онези думи, които сме искали или е трябвало да кажем в точния момент и на точното място, но не сме. От гордост, забрава, страх или от любов. Словата, които биха променили всичко и биха обезсмислили онази най-тежка дума "ако". Защото те не умират. Те просто остават неизречени. Витаят във въздуха около нас с надеждата да бъдат чути, но уви - такава е съдбата им. Ала те сякаш не искат да потънат в мрака на забравата и продължават години наред да напомнят за себе си. На теб, на мен, на всеки, дръзнал да замълчи и спре думите, които е искал или е трябвало да каже. Събират се, за да могат да бъдат чути.
Моите думи към теб, твоите думи към мен.
И съвестта ни - тя не е нищо друго, освен нашите неизречени думи. Неизречени и нечути от никого и все пак напомнящи за себе си.
Е, замисляли ли сте се къде отиват всички неизречени слова?
А нощем, ако се заслушаш в тишината, ще чуеш шепот.
Шепотът на всички неизречени слова.
събота, 16 май 2009 г.
...
Напоследък все си повтарям нещата, които не мога да направя. Или не искам. По една или друга причина. Ала започвам да усещам, че се вкарвам в някаква матрица. Спирала. Правопропорционално увеличение. Каквото и да е - води до един и същи резултат. Колкото повече, толкова повече. Да ама не. Пух много хубаво си го е казал, но откъде би могъл да знае мечокът, че "повече" понякога може да е и в негативен аспект. И тогава става ПО-ВЕ-ЧЕ-Е-Е! И реших, че е време да спра да си повтарям какво не мога да направя и да започна да казвам какво мога. Да, знам - клиширано. И със сигурност няма да съм първия човек, който гордо изрича онова от-днес-нататък-вече-ще-правя-така. Обаче, някак си, така го усещам. Списъкът със сигурност ще е дълъг, но започва така:
1. Няма да търся оправдания за нещата, които правя. Направила съм нещо, защото съм го искала. Точно в този момент. Точно това нещо.
2. Ще бъда по-спокойна. Със себе си и със своя живот. Въпреки че, алооууу, сценариститеее! Моля ви се, малко се осъзнайте. То бива, бива, ама чак пък толкоз. Докато вие решавате за пореден път да експериментирате и доказвате творческите си способности, аз тук долу трябва да го живея този живот, все пак! Кхъм-кхъм.
3. Ще науча френски език. За информация - точка 1.
4. Ще спя повече. Не за друго, ами сънищата започват да ми липсват. А пък сънищата, както знаем, драги сценаристи, раждат какво? Точно така - идеи. Не, всъщност - Идеи. Затова ви обръщам внимание върху точка 2.
5. В случай на успешно изпълнение на предходната точка, ще започна отново да пиша. Лошото е, че настоящата точка (респективно и т.4) е пряко зависима от точка 2. Значи пак трябва да се обърна към сценаристите, но напоследък имам чувството, че са се напушили и са отебали всичко. Лошо, Седларов, лошо. Трябва да се предприемат съответните мерки по въпроса.
6. Да се вслушвам повече в натрапчивите си усещания. Досега винаги са се оказвали правилни.
7. За нищо, ама за нищо на света да не се разделям с еднорога Евстати. Аз си знам защо.
вторник, 12 май 2009 г.
понеделник, 11 май 2009 г.
Близалки на моменти
Хора, които нямат нужда от обяснение. Думи и изречения, които нямат нужда да бъдат довършвани. Спомени, които нямат нужда да бъдат забравени и минало, което няма нужда от настояще. Настояще, което няма нужда от бъдеще и мечти, които нямат нужда от здрав разум... Една прекрасна понеделнишка вечер, която няма нужда от обяснение. Истории за шалове и прекрасни чудовища, пуканки и приказки за деца, но четени от възрастни. Спомени и усмивките, пораждани от тях. Сок от малини, чай с мляко, мартини и "Близалки на моменти" :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)