"Роксолана", Павло Загребелни

"Има роби, които купуват, и роби, които са купувани. Но всички са роби."

"Винаги жадуваме за онова, от което сме лишени."

"Намерението е ценно, докато още не е помръкнало, когато иде от горенето на душата и няма върху себе си нищо от хладния разум."

"Паметта започва да работи у човека много по-рано от всички радости и нещастия, които е съдено да преживее."

"Защото ако низкият произход тласка човека към дребни подлости, величието го тласка към голямо зло."

"Може би когато си останал не само без риза на гърба, но и без надежди, тогава си най-безгрижният човек на света."

"Всички хора, навярно, живеят с очакването: нещо трябва да се случи, някакво събитие, някаква промяна, прелом в живота, щастие, чудо. И заради това може да се изтърпи всичко: глад, студ, унижение, позор, бедност, несправедливост, мъка."

"Животът човешки е ограничен и човек също е ограничен. само на малцина е съдено да разчупят и разрушат дори тъмниците, да се извисят над всичко и над всички, да проявяват величие на духа и да се устремят в безпределността на свободата. Те са велики хора."

"Любовта, мъдростта и птиците не знаят родина. Те са прелетни и са навсякъде като мъката и отчаянието."

"Като получаваш едно, губиш друго, може би дори и по-скъпо. Колкото повече намериш, толкова повече ще загубиш."

"Робите макар и да са по-ниско от тираните, стоят на собствените си нозе, а тираните - на глинени."

"Наистина красотата е в очите на онзи, който обича."

"Ние съществуваме дотогава, докато, приобщавайки се към всичко, което ни обкръжава, в същото време сме отделени от него с обвивката на своето тяло, със своя дух и неповторимостта си."

"Понеже любовта е като изкуството, обхваща и онова, което реално съществува, и онова, което трябва някога да настъпи."

"Всеки човек се стреми да бъде остров и властелините навярно добре го знаят и за нищо на света не искат да позволят на хората такава непристъпност и независимост."

"Завладяваш камъните, а не простора и не човешките души."

"Човека можеш да го лишиш от всичко - от щастие, от радост, от свобода. Но не и от смелостта."

"Не чакай вярност от оня, който веднъж вече е изменил."

"Вече беше успяла през краткия си живот да се убеди, че най-близките приятели се оказват безсилни и често те забравят веднага щом изчезнеш от очите им, затова пък враговете те помнят винаги, та дори ще те намерят и на ония свят."

"Ненавистта е като плод, узрее ли, трябва да падне."

"И ако човешката алчност и подозрителност са безгранични, безгранична е и човешката суета."

"Човек се стреми преди всичко към три неща. Първо: да живее. Винаги поне с ден или с час повече от другия, но да живее, да живее! Второ: да бъде щастлив. Щастие можеш да намериш дори в страданието от любов или ненавист, можеш да бъдеш щастлив и умирайки, но като се бориш, надмогваш и побеждаваш. Любовта може да стане най-голямото щастие, но за това трябва още много, понеже човек не може да живее само с любов. Неизбежно възниква трета предпоставка за човешкото съществуване: знанието. Дори детето не иска да живее в незнание. Да живееш, за да търсиш истината - това е щастието!"

"Наистина странен султан. Но могат ли да се обяснят постъпките на човек, над когото не стои нищо друго, освен вечността и смъртта?"

"Оправдание. Дори обикновеният, от най-нисък произход човек трябва да оправдава всяка своя постъпка пред хората и пред бога, а какво да се каже за онези, които имат власт и които се разпореждат със съдбините на държавите и дори на целия свят!"

"Жената стои като врата, на входа и на изхода на този свят."

"Който знае каквото е власт, той знае също и какво е страх."

"И ако човек търси своята вяра, не трябва да витае в облачните висини, а да се спусне на земята, да я намери в простите радости сред хората, в срещите и разговорите с тях, в любовта и щастието."

"- Моя султанке, от съдбата не се бяга - тя се приема. Цял живот."

"Умния можеш винаги да го предпазиш, или пък сплашиш по-лесно, отколкото глупака."

"Сега знаеше вече твърдо, че човек може да бъде щастлив само за нечия сметка. Сумата на щастието на земята е също така постоянна, както и количеството на въздуха или водата. Ако трябва да получиш повече, добре да знаеш: някой друг е ощетен и обиден, унижен и наказан."

"Само дребните грабители са безбожници. Големите са винаги набожни."

"Конете са винаги само коне, докато хората могат да се превърнат във всичко на света и никога не знаеш какво да чакаш от тях."

"Човек на този свят трябва да има свое оръжие. Както хищникът - зъби и нокти, както змията - отрова, както бог - гръмове и мълнии, както жената - красота и привлекателност."

"Тялото, накъдето и да го тласнеш, натам ще се наклони. А духът е неплокатим."

"Щастието не е присъщо на човека, защото дълбоко, дълбоко, в най-отдалечените кътчета на това щастие винаги живее отчаяние и страх пред нищото."

"Никъде не можеш да избягаш и да се скриеш от своето начало, от изворите си, защото човек започва като река, но се отличава от водата по това, че притежава памет - тази най-висша наслада, но и най-тежка мъка същевременно."

"Казаното вече не можеш го върна, но и неказаното също."

"Нищо в света не се губи, само понякога е трудно да бъде намерено."

"Никой не може да бъде упрекван в това, че не обича бесилото."

"Някога смяташе: слънцето над главата, здравето и животът - това е щастието за човека. Сега разбра: щастието е само там, където има надежди. Човек не може да живее в безнадеждност."

"И когато нейната памет и нейните спомени вече няма да ги има, ще се появи нечий спомен за нея и спомени за нейните спомени - и това ще бъде също залог и обещание за вечност, понеже човек идва на земята и под звездите, за да остави завинаги своя следа."