Замислих се как човек доброволно се поставя в стъклена клетка и гледа света навън, смятайки че по този начин е част от него. Но можеш да станеш част от света, само ако излезеш навън и усетиш полъха на вятъра и мириса на дъжда. Ала това е трудно. Трудно е да погледнеш през стъклото и да разбереш, че то не е нищо друго, освен една прозрачна преграда, която не спира погледа ти, но пък за сметка на това спира духа ти...
А изходът? Изходът е да удариш силно по стъклото, да го счупиш и да минеш през отломките, за да можеш да излезеш от другата страна. И това е.
А изходът? Изходът е да удариш силно по стъклото, да го счупиш и да минеш през отломките, за да можеш да излезеш от другата страна. И това е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар