Прибирам се късно вкъщи и събувам яркочервените си гуменки. Поглеждам ги и в спомените си се заравям, за да открия тези от Солун преди години. Слънчеви спомени за разходки в Солун. „И къде още?”, питам ги аз, а те ми отвръщат: „Е как къде? Не помниш ли? В Лондон!”. „А да, и там”, казвам си тихо.
Прибирам ги в шкафчето и се усмихвам. Мисля си колко е хубаво да ги има предметите понякога, че да си спомняме разни приятни случки.
И се питам: Дали спомените ни са не в нашата памет, а се крият във всички мили нам предмети?
А те ни ги казват само, когато съумеем да ги чуем…
Няма коментари:
Публикуване на коментар