Някъде там, в далечината, отвъд мъглата, има един
плаж. Място, на което се намира Буда и съзерцава морето. Съзерцава и целия свят.
Разхожда се и с всяка стъпка отпечатва словото си върху пясъка. Ако някой мине
в този миг, точно преди вълната да отмие стъпките, ще види една пясъчна книга
от всичките слова на Буда. Ще долепи ръка до мокрия пясък и ще се докосне до самия
будизъм. До един будистки плаж.
А тук в ръцете ми стои един друг, по-различен и все пак
будистки плаж. Плаж, в който късчета от нечие съзнание се преплитат и образуват
неспирна поредица от думи и усещания. Малки хапки от (не)реалността. Низ от
трисекундни кадри*,
след които оставаш с едно парещо усещане като от шамар. Някой е привлякъл вниманието ти,
събудил е любопитството в душата ти, уловил е съзнанието ти, измъкнал ги е от
реалността и ги пренесъл в нереалното. А след това с един замах те е запратил
отново в света, където, може би за съжаление, всичко е възможно. И след това
отново. И така 25 пъти. Точно толкова са необходими, за да затвориш
последната страница.
А този някой е Васил Георгиев.
Горещо препоръчвам „Будистки плаж”, защото след прочита й
със сигурност ще се появи едно „Ами ако?” в съзнанието ви. И то може да бъде
реално или нереално. Може да ви издигне или да ви съкруши. Да ви въвлече в един
различен свят отвъд мъглата или да ви остави там, където сте били. Решението е
само ваше.
* "В днешните американски екшъни или филмите, които минават за такива, нито един кадър не трябва да трае повече от три секунди."
Това не е краят на книгите / Умберто Еко и Жан-Клод Кариер, взел интервютата Жан-Филип дьо Тонак
Няма коментари:
Публикуване на коментар