сряда, 7 октомври 2015 г.
Тя
Поглеждам я и виждам цялата Вселена тихо скрита в зеницата й.
Усмихвам се, а тя ми отговаря и този миг се слива с безкрая.
Докосвам я, а тя ме разпознава и поглежда нежно, та всичко друго да забравя...
Изпращане по имейл
Публикувайте в блога си!
Споделяне в X
Споделяне във Facebook
Споделяне в Pinterest
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар