Слабост ли е, ако се предам, когато силите ми са привършили? Когато спра, а от пътя има още? Когато падна, а върхът остава горе? Там, далеч от мен.
Но не мога. Нямам сили. Нямам и душа. Оставих я на пътя, за да не тежи. Обещах й да се върна, а тя е още там и чака. Да я взема и да я прегърна. Отново да се слеем в едно. Аз в нея. Тя в мен.
Но силите ми се привършиха. Спрях, не стигнах. Малко ми остана, а назад е цяла вечност.
Спрях. Не стигнах. Там останах.
Без сили, без душа.
Сам с нищото до мен. И бездната отпред да ме прегърне.
Сам, с копнежа за една милувка и спомена за другото ми аз.
Сам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар