"Дванайсет странстващи разказа", Габриел Гарсия Маркес

Каквото и да си говорим Маркес си е Маркес. Ей тук съм споделила мнението ми за него. Повече няма да ви досаждам да обяснявам колко е готин и велик. Щото е такъв, де.

След  доста години на очакване най-накрая си имаме негово ново българско издание. Аз, разбира се, веднага се втурнах в първата възможна книжарница и гордо си го закупих.

„Дванайсет странстващи разказа” на издателство Лъчезар Минчев.

Още от заглавието всичко си ми дойде на мястото.  А след прочита на разказите (всичките дванадесет), вече със сигурност всичкото и мястото се бетонираха в мен. 

А самите разкази са като приказка. Всеки един от тях е изключително въздействащ сам по себе си. Затова се и чудя какво да препоръчам на следващия читател-пациент.  Дали да ги приеме еднократно и в голяма доза или бавно по един на ден. Аз направих второто, защото всеки един от тях те заковава в оная магнетична реалност, в която може да те запрати само този странен колумбиец и след това ти трябва известно време да се завърнеш на този свят. Да се съвземеш и да осъзнаеш, че простотата, която се крие в разказите на Маркес, всъщност е ядрото на нашата вселена.

Останалото го оставям на вас.

А защо дванадесет, защо странстващи и защо разкази ще разберете от самия Маркес, който започва обяснението си така:

„Дванайсетте разказа в тази книга написах през последните осемнайсет години. Преди да придобият сегашния си вид, пет от тях бяха журналистически бележки и сценарии за филми, единият от които за телевизионен сериал. Друг разказах преди петнайсет години в едно интервю, приятелят ми го записа, после го публикува, а аз преработих отново неговата версия. Това бе изключително творческо изживяване, което заслужава да бъде обяснено дори само за децата, които искат да станат писатели, когато пораснат, за да разберат отсега колко неутолим и изгарящ е писателският порок.”

За странните занимания на писателите

Не знам за вас, но аз определено съм изпадала в ситуация, в която съм си била главата в стената и съм се чудила какво правя с този мой живот. За къде съм се запътила и какво ще правя през това време. Ей такива работи.

И с оглед здравословното ми състояние и запазване целостта на черепната ми кутия, бързо бързо се обръщам към биографии на разни известни хора, които са намерили пътя си и са постигнали разни невероятни неща. Така се вдъхновявам, защото доста голяма част от тези хора, да не кажа всичките, преди да стигнат до повратната точка в живота им, след която вече могат да служат за вдъхновение на такива като мен, са се занимавали с някакви други не чак толкова велики неща :)

Ето, например, с какво са се занимавали някои известни писатели преди да станат такива. Добре, че им е дошъл акъла в главата, защото без техните творби щяхме да сме за никъде.  

Стивън Кинг, например, е бил чистач в гимназия. Той е типичен пример за това как трябва да извличаме положителното от всяка ситуация, защото съм сигурна, че този му опит е помогнал за написването на „Кери”.

Джон Стайнбек е работил в рибарник на езерото Тахо. Положителното тук е, че по време на организираните от него обиколки на езерото, срещнал първата си съпруга Карол Хенинг.

Уилям Фокнър е бил началник на пощенска служба. Виж, за тази позиция не мога да разбера кое му е положителното :)

Откъдето и да го погледнеш Джек Лондон си е бил направо крадец или по-романтично казано „стриден пират”. Крадял е стриди от големи производители и ги е продавал на пазарите в Оукланд. Доста вдъхновяваща „професия”.

Странното решение на Кен Киси да печели пари ме заби в тъча. Излиза, че „Полет над кукувиче гнездо” си има реална причина да се появи на този свят, защото господин Киси се е подлагал на психо експерименти в ЦРУ в началото на 50-те години на ХХ век. При това доброволно. Край на коментара.

Уилям Бъроуз пък е бил унищожител на хлебарки и други гадинки в Чикаго. Дано да му е помогнало, защото на гадинките със сигурност не е.

А Джоузеф Хелър е чиракувал на ковач. Добре че не си е треснал главата с някой чук.

Кърт Вонегът, от своя страна, е бил един доста негативен герой. Продавал е коли на Кейп Код. Добре, че поне не са мили само коли, ами SAAB иначе нямаше да го харесвам.

Със сигурност има и други истории, но и тези са достатъчни да вдъхновят деня.

Мисля си колко е хубаво, че ги има тези и още много хора да ни дават добър пример, защото иначе щяхме да си останем само с едното биене на главата в стената, което откъдето и да го погледнеш си е доста болезнено занимание.

Есенно

Е, това е. Вече официално мога да кажа, че за съжаление на всички ни, есента дойде. Не, защото настъпи астрономическата. Не. Аз, като всеки непорЕснал човек, си имам съМсем мои си критерии за смяната на сезоните.

Истинската есен настъпва, когато ритнеш първия кестен по улицата.

Като дете се опитвах да ги заобикалям и така минаваше целия октомври без да отбележа началото на есента. Накрая кестените ставаха толкова много по улицата, че неволно ритвах някой и веднагически изпадах в онази край-на-лятото-какво-ще-правя-сега по детски почувствана тъга.

Първият кестен е ритнат, дами и господа. Стягайте шейните и палтата :)

Нелсън Мандела, "Разговори със себе си"

Нелсън Мандела. Човек, вдъхновяващ сам по себе си. Човек, чиито думи могат да накарат кожата ти да настръхне. Въплътил в себе си безброй качества, достойни за уважение и възхищение.

В момента чета една негова книга – „Разговори със себе си” (Nelson Mandela, Conversations with Myself). За съжаление книгата все още няма българско издание. Факт който надявам се скоро ще се промени.

Предговорът на книгата е написан от президент Барак Обама. Въпреки грандиозното име, не бих могла да кажа, че тази част от изданието представлява някакъв литературен шедьовър. Но може би това е и целта. А и президентът си има и друга работа, все пак :)

Самата книга, обаче, е друго нещо. Четиво, което абсолютно задължително би трябвало да присъства в библиотеката ви. Защо? Защото чрез него можеш да проникнеш в съзнанието на Нелсън Мандела. Да станеш съпричастен на всичките му усещания по време на затворническия му престой, на политическата му кариера и на живота му въобще. Можеш да видиш не само образа, но и човека Нелсън Мандела. Да разбереш чувствата и мислите му, силните и слабите му страни. Защото дори в своята слабост, той отново е един истински вдъхновяващ човек.

"Затворническата килия е идеалното място да се научиш да познаваш себе си, да изследваш често и реалистично процесите на собствените ти разум и чувства. Оценявайки прогреса ни като индивиди, ние се концентрираме повече върху външни фактори като социално положение, влияние и популярност, богатство и ниво на образованието. Те, разбира се, са важни за оценката на нечий успех в материално отношение и е напълно разбираемо, когато много хора се стараят да постигнат всички тях. Но вътрешните фактори биха могли да са много по-решаващи в преценката за развитието ни като човешки същества. Честност, искреност, откровеност, смирение, щедрост, липса на суета, готовността да служиш на другите – качества, които лесно се достигат във всяка душа – са основата на нашия духовен живот. Развитието на качества от този род би било немислимо без сериозна интроспекция, без да познаваш себе си, твоите слабости и грешки. Поне, ако не друго, килията ти дава възможността всекидневно да се вглеждаш в цялото ти съществуване, да преодолееш лошото и да развиеш всичко това, което е добро в теб. Редовна медитация, например около 15 минути на ден преди лягане, би могла да бъде много плодотворна в това отношение. Първоначално може да ти се стори много трудно да посочиш негативните черти в твоя живот, но на десетия опит би могъл да получиш богато възнаграждение. Никога не забравяй, че светецът е грешник, който не спира да се старае."  

Из писмо до Уини Мандела в затвора Кронщадт, 1 февруари 1975г.

Гостенка

- Добър вечер - каза ми тъгата.

- Добър вечер - поздравих я.

Бе дошла неусетно и седна на дивана до мен. Погледна в тъмнината навън, после към мен. Поседя мълчаливо известно време, след което ме попита:

- Е?

- Е, какво?

- Какво ще правим с теб?

- Нямам представа. Предполагам, че ти трябва да ми кажеш. Не си ли ти тази, която дойде на гости?

- Да, но ти си домакинът. Нямаше да съм тук, ако не ме бе поканила.

Вместо отговор й се усмихнах. Прегърнах я и я притиснах до себе си. Не можех да я пусна. Или не исках. 

Останахме мълчаливи в тъмнината на едно отиващо си лято.

За Вселената и други работи

По принцип се имам за човек, който разбира от намеци. Това по принцип. В частност се оказва, че Вселената се счупи да ми прави намеци, обаче кой да види. Мира се е втурнала в разни планове за пътувания и не обръща внимание на нищо.
Решаваме ние в един прекрасен ден да отидем на море и почваме с усмивка да стягаме багажите. Междувременно, обаче Вселената има други планове за нас и почва любезно да ни обяснява и да ни намеква, че тая с наш`те намерения общо взето няма да я бъде.
Ние: „Не – ще се пътува”.
Вселената: „Абе аз що не ви…”
И общо взето в последните дни се нареждат едни „прекрасни” и също така „случайни” случки вкъщи, които по принцип биха извадили очите и на слепец, но ние явно сме друга работа.
Първо се развали пералнята. „Няма нищо – казваме си. – Ще извикаме майстор, когато се върнем.”
Второ се развали колата. Ние отново обнадеждени, че имаме изход решаваме да пътуваме с другата кола.
Вселената, обаче решава, че ние сме общо взето… ми… тъпанари и от своя страна предприема крути мерки, които се изразяват в открадване на портфейла на милото, където за наше голямо съжаление се намират всичките му документи, включително и тези за резервната кола.
Споглеждаме се ние така влюбено по съпружески и задружно решаваме, че МАЙ не трябва да пътуваме.
„Добро утро, тъпчовци!”, общо взето се провикна Вселената и след това взе нещата в свои ръце, вследствие на което:
 

А: Викам аз майстор за пералнята и момчето си идва съвестно да си свърши работата. Ху`у, ама то какво да свърши – съоръжението си работеше идеално, а аз се червях пред майстора като за световно.
Б: Палим колата на другия ден и тя съвсем любезно ни съобщава чрез компютъра си, че всичко й е наред.
В: Обаждат се на милото, че са му намерили портфейла с ВСИЧКИ документи.

Изводът от цялата работа общо взето е следния:

Вглеждайте се в знаците преди Вселената да ви тресне по главата и да ви напомни, че вашите планове всъщност не важат. 

И, също така, вече не се смятам за човек, който разбира от намеци :)

За пералните и хората

Напълно съм съгласна с факта, че в този живот трябва да си има човек за всичко и всеки да си знае занаята. Иначе се случват неща от сорта:

-         Добър ден, пералнята ми не работи.

-         Добър ден. А почистихте ли филтъра?

-         Кое?

Гореописаното си е съвсем истински разговор от съвсем истинското ежедневие на една съвсем неразбираща от перални жена. Общо взето знанията ми по „пералниката” (разбирай наука за пералните, която ако не съществува, със сигурност трябва да почне да го прави) се изчерпва с това да пусна прането вътре и после да го извадя съвсем чистичко. Което, като се замисля си е постижение :)