Моите 100

Все казвам, че човек има нужда от своите мигове, дори и те да са мигове на самота. И аз така. Аз си имам моите сто. Сто мига, в които оставам сама и сто мига, в които затварям очи, усещам себе си и успокоявам душата си. И действат... моите сто...

Сутринта открих миговете на Тим Милър. Неговите 100 всъщност са 365 и са залезите на една година. 365 залеза. 365 мига. 365 пъти, в които слънцето залязва и с отминаващия ден проправя път на надеждата за утрешния. 

И аз

Ех, че е хубаво да се събудиш така:

 

Ще си го оставя докато той е на път :)

Чаша кафе

Животът е като чаша горещо кафе. Горчиво е, но не можеш без него. Тежко е за стомаха и повишава кръвното, ала всяка сутрин копнееш за поредната глътка. Приготвяш го сякаш изпълняваш свещен ритуал, съществувал от хиляди години и нямаш търпение да го опиташ, въпреки че все още е горещо и много добре знаеш, че ще се опариш. На моменти се опитваш да го откажеш, ала само при аромата на някоя случайна чаша кафе около теб отново желаеш да се впуснеш в поредното приключение, съпътстващо всяка нова глътка. И колкото и да си склонен да опитваш различни видове, знаеш, че има само един, който ти пасва като добре ушита ръкавица и това си е твоето кафе. Онова, което обичаш. Така-както-ти-го-пиеш.
Аз обичам капучино.
Той – кафе с мъничко мляко.
А ти?

Свобода

Запретваш крачоли и потегляш накъдето поискаш :)

Летящи прасета :)

Ей туй прекрасно нещо няма как просто да не го споделя, защото много, много, ама много му се радвах, когато го получих от един страхотен човек за повдигане на настроението :)))

Слънцата залязваха. И двете. Гонеха се едно друго над хоризонта и оцветяваха облаците в оранжево, розово и във всякакви неназовани все още цветове. Прасетата летяха ниско – значи пак щеше да вали, а и във въздуха се носеше онзи познат аромат на курабийки, който винаги вещаеше дъжд.
В следващия момент се изви силен вятър, небето притъмня и стихията започна. Заваляха курабийките – орехови, с канела, джинджифилови, с ядки – всякакви видове и форми. Прасетата изгрухтяха в хор и започнаха умело да летят на зиг-заг, избягвайки падащите снаряди и от време на време поглъщайки по някоя вкусна сладка. Най-любими им бяха джинджифиловите – две прасета така се бяха засилили към една от тях, че се сблъскаха, запърхаха паникьосано с криле и се пльоснаха право върху един от кротко пасящите тигри. Това беше Сотир – стар и мъдър тигър, който отдавна беше свикнал с глупостите им.
- К’во правите, бе?! – изръмжа им сърдито Сотир и ги погледна с мъдрите си очи, изпълнени с укор, но и снизхождение, защото все пак не беше забравил какво е да си млад и глупав.
- Ми ние, такова… - започнаха да заекват прасетата.
- К’во такова?! Не виждате ли къде летите! Бати прасетата сте!

Да осиновим книга!

Много е лошо, когато от безхаберие, безпаричие или каквото и да е доброволно изтриваме историята си. В случая става въпрос за ценни свидетелства на книжовното ни минало и една инициатива на Националната библиотека и в-к "Култура", които молят за помощта ни да спасим изключително ценни екземпляри. С две думи идеята е да подпомогнем финансово за реставрирането им. Мисля, че инициативата си заслужава наистина.
А тук може да намерите повече информация относно как да стане това.

Древна мъдрост

"По-добре е да започнеш деня с палачинки, отколкото без".
Мдаааааа, така и направих :)))