Такааа… след известен период дойде време за равносметка на моя списък, който направих преди време, защото когато човек се зарича да направи нещо, в действителност трябва да запретне ръкави и да го направи. Не се шегувам. Не бе, сериозно.
Понякога това се случва веднага, понякога с известно отлагане от страна на въпросния човек, ноооо – да се свърши. Това е. Точка.
Е, добре – докъде го добутах с въпросния ми списък от преди година:
Точка 1 – Спрях да търся оправдания за нещата, които правя и закрачих с бавна, спокойна и сигурна походка по пътеката, която стои пред мен.
Точка 2 – Поуспокоих се със себе си и със своя живот. Е, признавам си, не се дължеше на моите свръхестествени способности, а по-скоро сценаристите се намесиха след като им направих подобаваща забележка и тропнах с крак. Сега се справят по-добре. Пу пу пу.
Точка 3 – Е, тук малко отложих нещата. Сега няма да последва оправдание :)
Точка 4 – Не се научих да спя повече, но пък за сметка на това се научих да извличам повече идеи от сънищата си, което на практика си е по-добрия вариант май.
Точка 5 – Хм… ми… без коментар :)
Точка 6 – Е те тая точка ми разказа играта през изминалата година. Оказа се, че не само ги имам тия усещания, ами се оказват и много верни. Послушах ги няколко пъти и направих добре. БЕЛЕЖКА – Да продължавам да го правя и занапред.
Точка 7 – Една от най-важните. Евстати все още витае около мен и се надявам да продължава така през целия ми живот. Ако някой случайно го интересува кой е Евстати, ето (плод на прекрасното въображение на един от най-важните хора в живота ми):
"Яздех по пътехата, привел гръб над кривокраката си кобила, когато внезапно иззад един от огромните дъбове наоколо изскочи един жираф и ми извика:
- Ей, брато, да си ми виждал някъде по пътеката gsm-а, щото май съм го затрил някъде, докато тичах към къщата на баба ми - старата костенурка Брумхилда. Пък трябва да й звънна, понеже й обещах да съм при нея до 2 часа, а вече минава 3 - погледна той лъскавия си часовник с героично извъртане на шията и изсумтя раздразнено.
Примигнах няколко пъти в недоумение. Първо - по тия географски ширини жирафи нямаше, още по-малко в дъбови гори. Второ - тоя отгоре на всичко говореше, баба му беше костенурка и при мисълта как влиза да си плати сметката за gsm-а в някой благоприличен офис на "Витошка", ми се зави свят и се строполих на земята в несвяст.
Събудих се с писъци - всичко беше наред, просто съм сънувал.
Обърнах се, мляснах по бузата спящата до мен жаба надигнах се и извиках на джуджетата да се размърдат и да направят кафе и закуска, преди да е дошъл еднорогът Евстати за поредната партия табла. Предстоеше един спокоен и обикновен ден."
